Цялото щастие се крие в нас и в нашите мисли

                               Ще си позволя да ви цитирам Рейки правила ( закони)
Точно днес не се ядосвай.
Точно днес не се тревожи.
Точно днес бъде благодарен.
Точно днес работи усилено.
Точно днес бъди добър с другите.

Основни асани за добро здраве

За да подобрите физическото и психическо си състояние, отделяйте 10-15 минути на ден за горепосочените асани.

Влияние на емоциите върху тялото

Хранене

http://www.youtube.com/watch?v=ZO6VoNQCxL4&feature=related

Ти избираш!!!

СУРИЯ НАМАСКАР - СЛЪНЧЕВИ УПРАЖНЕНИЯ

1. От стоеж поставете ръцете допрени една до друга пред гърдите. Издишай­те.
те.
2. Вдишайте и вдигнете ръце­те нагоре, навеждайки трупа назад.
3. Издишайте и се наведете напред, докато

ръцете опрат по­да почти успо­редно на крака­та, а с челото до­коснете коленете.
4. Вдишайте и стъпете с десния крак далече на­зад. Задръжте
ръцете и свития ляв крак солидно върху пода. Пов­дигнете главата.Задръжте дишането.
5. Приберете левия крак към десния и застанете в опора на прави ръце (трупът и краката са в права линия ).
6. Издишайте и свийте ръцете. В това положение — под името Састанга Намаскар (Простиране в осморка), 8 части от тялото допи­рат земята: стъ­палата, коленете, дланите, гръд­ният кош и чело­то. Коремът и тазът са леко повдигнати, но­сът също трябва да е над пода.
7. Вдишайте и повдигнете гър­дите и главата, като изправите ръцете.
8. Повдигнете таза, като стъпа­лата и дланите са върху пода, а тя­лото заема фор­мата на три­ъгълник. Задръжте дишането.
9. Стъпете с десния крак меж­ду ръцете. Коля­ното на левия крак опира в по­да. Гледайте на­горе .Позата е анало­гична на четвър­тата, но краката са разменени. Продължавате да задържате диша­нето.
Издишайте, стъпвайки с левия крак напред.
10. С прави кра­ка се наведете напред, докато челото докосне коленете. Дланите са почти успоредни на стъпалата. Зае­ли сте положението на поза 3.
11. Вдигнете ръцете горе и навеждайки се назад, вдишай­
те — аналогично на поза 2.
12. Издишайте, поставяйки ръцете с допрени
длани пред гър­дите ), както при първа­та поза.

ПЪЛНО ЙОГИЙСКО ДИШАНЕ

Йогите различават три вида дишане: долно (коремно или диафрагмално), средно (ребрено) и горно (ключично). Пълно­то дишане комбинира трите вида.
Коремно дишане:

Това е дишането на по-голямата част от мъжете. При вдишването диафрагмата се спуска, а коремът се издува. От трите вида дишане в покой коремното осигуря­ва най-голям дихателен обем въздух. При този вид дишане основата на белите дробове — долната и средната им част, се напълва с въздух. Ритмичното спадане на диафрагмата уп­ражнява лек и постоянен натиск върху коремните органи.
Ребрено дишане:
Изпълнява се чрез повдигане на ребрата. Гръдният кош се разширява. При това дишане се изпълва средната част на белите дробове. Проникването на въздух е по-малко, отколкото при коремното дишане. Това е т. нар. "атлетическо" дишане. Съчетано с коремното, това дишане води до задоволително вентилиране на белите дробове.
Ключично дишане:
При него се повдигат ключиците, като само горната част на дробовете (върховете) се изпълват с въздух. Това е най-непълноценното дишане от трите вида — то изисква най-голямо усилие и допринася най-малка полза. Обикновено това дишане е "привилегия" на жените.
Пълно дишане. Това дишане включва трите вида, които се обединяват. Започва се с коремното (долното) и се завършва с ключичното (горното) дишане. През време на това комби­нирано дишане нито една част от белите дробове не остава неизпълнена с въздух.
Преди да пристъпим към упражняване на пълното диша­не, трябва да посочим няколко основни правила:
Трябва да се диша винаги през носа (вдишване и издиш­ване).
Преди вдишването е необходимо да се направи възмож­но най-пълно издишване.
Концентрацията трябва да бъде изцяло върху дихател­ния процес, като мисълта се насочва по пътя на влизащия и излизащия въздушен поток.
Необходимо е да се раздвижат (разработят) предвари­телно дихателните мускули (коремни, гръдни, ключични) и най-вече диафрагмата, която е главният двигател при диша­нето. Това е крайно необходимо, за да се научим да контро­лираме дишането. Ето защо уроците по Пранаяма започват винаги с контрол над диафрагмата и дихателните мускули.
Нека да разгледаме отначало практическото изпълнение на трите съставни елемента на пълното дишане (коремно, реб­рено и ключично):
1. Изпълнение на коремно (долно) дишане:
Сядаме изправе­ни (главата, шията и гърбът са в една линия) на пода в турс­ки седеж (краката са кръстосани) или в една от йогийските пози за Пранаяма. Може също да седнем на стол, да стоим прави или да легнем по гръб на пода. Мисълта насочваме към пъпа. Преди да вдишаме, издишваме въздуха от дробо­вете, при което коремът се прибира навътре (диафрагмата се изкачва нагоре). След това вдишваме бавно през носа, при което коремът се издува (диафрагмата се спуска), без да пов­дигаме гръдния кош и раменете. Долната част от белите дробове се изпълва с въздух. Когато отново издиша­ме, коремът се прибира плътно навътре, а диафрагмата се издига, изтласквайки въздуха от дробовете през носа. Характерно за този вид дишане е, че при него участвува са­мо диафрагмата, докато ребрата и междуребрените мускули остават неподвижни. За по-лесно и по-бързо усвояване на този вид дишане се препоръчва дланите да се поставят върху корема, за да се следи осезаемо свиването и издуването на коремната стена.
2. Изпълнение на ребрено (средно) дишане:
Сядаме изправе­ни или в друга поза (както при предишното изпълнение). Мисълта насочваме към ребрата (от двете страни). Диафраг-мата трябва да е неподвижна. Не бива да позволяваме на ко­рема да се разширява, тъй като в този случай ще имаме коремно дишане. Издишваме през носа, свивайки ребрата, след което вдишваме дълбоко и продължително, като гръд­ният кош се разширява. При този вид дишане се из­пълва с въздух само средната част на белите дробове, като коремът и раменете остават относително неподвижни. За по-лесно усвояване на средното дишане отначало е добре да се поставят дланите от двете страни върху гръдния кош, за да се следи свиването и разширяването му.
3.Изпълнение на ключично (горно) дишане:
Сядаме изправени или в някоя друга поза. Ми­сълта насочваме към ключиците и раменете (горната част на белите дробове). След ка­то издишаме, вдишваме бав­но през носа, повдигайки ключиците и раменете, като въздухът пълни само върхо­вете на дробовете. При издишване раменете се снишават бавно. Препоръчва се, докато се привикне с гор­ното дишане, да се поставят двете длани върху ключиците, за да може да се следи повди­гането и снишаването на клю­чиците и раменете.
Изпълнение на пълно диша­не. Различават се четири фа­зи. Издишваме "до дъно" (I фаза). Издуваме корема, "спускаме" бавно диафрагма-та и оставяме да влезе въздух в дробовете. Когато долните части на белите дробове се изпълнят с въздух (II фаза), раз­ширяваме гръдния кош (ребрата) — без насилване (III фаза), след което завършваме пълненето на белите дробове с въз­дух, повдигайки ключиците и раменете (IV фаза). По време на вдишването въздухът трябва да влиза постепен­но, без прекъсване, на постоянна струя. Не трябва да се чува никакъв шум.
Много е важно да се научим да дишаме тихо. Издишването става по реда на вдишването — чрез свиване на корема изтласкваме въздуха от долната част на дробове­те, чрез свиване на ребрата — от средната им част, а чрез снишаване на ключиците — от горната част на дробовете. Това трябва да стане бавно, без прекъсване и без насилване. В края на издишването коремът се прибира силно навътре. След това започваме отново да вдишваме. Може да продължим упражнението толкова пъти, колкото желаем, при което не трябва да чувстваме никакво неудобство или умора.
Как обаче да усвоим на практика пълното дишане? Отна­чало трябва да разделим и усвоим отделните му фази, преди да сме ги обединили в общо, свободно и хармонично вълно­образно движение.
Първо трябва да се упражнява коремното дишане. Необхо­димо е да се научим да дишаме с диафрагмата по удобен, свободен и естествен начин. Препоръчително е да се упраж­няваме легнали по гръб, тъй като при тази поза е по-лесно да се отпусне коремната мускулатура. По-късно ще можем да дишаме с диафрагмата при всички положения, дори вър­вейки или тичайки. Добре е да се изпълнява упражнението върху твърда опора — най-добре върху пода. Желателно е по време на упражнението да се затварят (полузатварят) очи­те, за да се концентрираме по-добре.
Преди да пристъпите към упражнението, издишайте ня­колко пъти докрай, като въздъхнете няколко пъти, а в края на въздишката върнете малко корема навътре, свивайки ко­ремните мускули, или (ако сте сами в стаята) като произна­сяте "ом", което задължава да се издиша бавно, "до дъно", и тъй като звукът трябва да бъде равномерен, ви позволява да дозирате количеството въздух. Докато произнасяте "ооомммм" продължително и силно (с вибриране на "ммм"), концентрирайте вниманието върху корема (пъпа). След ня­колко продължителни, бавни и дълбоки издишвания автома­тически се появява стремеж да вдишате дълбоко и коремно. Вдишвате до положение да участва само коремът, след ко­ето издишвате. След като сте изпразнили дробовете докрай и сте задържали дишането няколко секунди, ще усетите, че вдишването иска да започне от само себе си. Отпуснете коре­ма и го оставете да действа сам. Ще почувствате, че въз­духът навлиза без усилие и докато той изпълва белите дробове, коремът се издува вследствие на спадането на ди­афрагмата. Вдишването чрез издуване на корема ще бъде бавно, дълбоко, удобно и ще се уверите в това, вдишвайки тихо, без никакъв шум. Коремът трябва да се повдига бавно, като топка, която се надува, докато коремните мускули оста­ват отпуснати. Ако желаете да контролирате движението, може да поставите ръката си върху корема (близо до пъпа) и да следите разширяването му. През това време ребрата са
неподвижни.За да се убедите в това, може да поставите дру­гата си ръка встрани от ребрата и ще установите, че корем­ното дишане е отделно от гръдното (ребреното). По време на вдишването трябва да участвате съзнателно в това, кое­то става в гръдния кош. Не трябва да забравяте, че се вдиш­ва и издишва само през носа.
След като сте усвоили коремното дишане, което е факти­чески най-важното и най-ефективното от трите вида, може да пристъпите към упражняване на пълното дишане.

За да усвоите пълното йогийско диша­не, за препоръчване е да легнете по гръб (може седнали или пра­ви), след което започвате да дишате съгласно посочения по-горе ред. Издишайте "до дъно", започнете да вдишвате бавно и дълбоко с корема и когато по­чувствате, че той не може да се издува повече, разширете гръдния кош (ребрата), за да навлезе още въздух в белите дробове. Когато ребрата са раз­творени до максимум, повдиг­нете ключиците, за да поемете още малко въздух.
За да улесним усвояването на упражнението, добре е да имаме представа за устройство­то на белите дробове, макар и най-елементарна. Когато вдиш­ваме, въздухът преминава през носа, фаринкса и ларинкса и навлиза в трахеята, която се разделя на два броиха — ляв и десен. Навлизайки в белите дробове, десният бронх дава три клона, а левият — два, които по-нататък се разде­лят дървовидно на все по-малки разклонения, наречени бронхиоли. Когато бронхиолите достигнат широчина 0.3-0.4 мм, се наричат терминални бронхиоли. Един терминален бронхиол се разклонява на 4-5 респираторни бронхиола. Рес-пираторният бронхиол дава 5-6 хода, всеки от които от своя страна дава 3-6 разклонения, наречени алвеоларни торбички, които са осеяни с белодробни мехурчета — алвеоли. Всяка от тези алвеоларни торбички се пълни с въздух, чийто кисло­род през стените им преминава в белодробните капиляри. Така кръвта поема кислорода, а отделя въглеродния двуо­кис, получен в резултат на обмяната на веществата. През алвеоларната стена въглеродният двуокис преминава във въздуха, намиращ се в алвеолите. Този вече "нечист" въздух трябва да бъде изтласкан, за да напълни алвеолите с "пре­сен" въздух. Ето защо трябва да издишваме продължително, бавно и "до дъно". Повторното вдишване трябва да се из­пълнява леко и удобно, без да се надуваме като балон. Из­бягвайте да напрягате мускулите на ръцете, лицето и шията, особено при последната фаза на дишането (с ключиците). Трите степени на вдишването трябва да се изпълняват слети, като непрекъснато вълнообразно движение, оставайки при това напълно разпознаваеми от външния наблюдател.
Усвояването на това най-важно йогийско дишане се пости­га с редовна всекидневна практика. В началото не трябва да се безпокоите, че не успявате в овладяването му. Не обръ­щайте внимание на отделните фази, а се стремете да поемете максимално количество въздух в дробовете. Издишвайте "до дъно" и вдишвайте през двете ноздри бавно, докато изпитва­те чувство на изпълване докрай на белите дробове. Правете това няколко пъти на ден — винаги когато имате възмож­ност. Едновременно с това упражнявайте раздвижването на мускулите на коремната преса (следователно и на диафраг-мата), на гръдния кош, на раменете (ключиците), като опит­вате отделните фази на пълното дишане. Така продължавайте всеки ден с неотстъпно постоянство и усър­дие. Един ден се опитайте да "сглобите" отделните елементи и да ги превърнете в непрекъснато и плавно движение. Това ще бъде вашият личен успех — ще се научите да дишате по йогийски.
След като изминат няколко седмици от деня, в който сте се убедили, че дишате пълно, съчетавайки (макар и не съвсем сполучливо) трите вида дишане, ще трябва да обърнете съ­ществено внимание върху контрола на мускулите на корем­ната преса, защото трите фази на пълното йогийско дишане не могат да се изпълняват отлично, ако не осъществявате постоянен контрол върху коремната преса. Коремното (ди-афрагмалното) дишане с контролирана коремна преса позво­лява на йогите да изменят волево налягането в корема и в гръдния кош. По време на вдишването йогите максимално отпускат коремните мускули, а при издишването ги напря­гат.