Списък с обичайни прояви на пробудена Кундалини енергия

    Приятели, прилагам този списък , с една уговорка. Описаните по-долу неща са твърде общи и в повечето случай, могат да бъдат породени и от други фактори или причини.Всеки практикуващ въприема Кундалини индивидуално, взависимост от състоянието на физическото и менталното си тяло.В повечето източници, ще срешнете тези симптоми, но тук искам да обърна внимание на това, че не винаги тези симптоми отговарят на промяната от повдигната Кундалини енергия.За пример ще дам баба ми, която дори няма престава какво е йога, но пък има повече симптоми от списъка.Приятно четене.


• Мускулни спазми, болки, конвулсии
    • Енергийна тръпки или циркулиране на електричество в тялото
    • Сърбеж, тръпнене, изтръпване, пълзене, пощипване или смъдене
    • Интензивна топлина (много горещо, като потопени в киселина или печени на огън) или студ
    • Неуправляеми телесни движения (по-често по време на медитация, почивка или сън): тикове, тремор, треперене, усещани като вътрешна сила, която предизвиква пози и движения на тялото по необичаен начин. (могат да предизвикат неправилна диагноза епилепсия, синдром на неспокойните крака (RLS) или заболяване и периодични движение крайници (PLMD)).
    • Промяна и пренастройка в режима на храна и сън
    • Епизоди от екстремна хиперактивност или обратно, непреодолима умора (някои жертви на синдрома на хронична умора (CFS) изживяват пробуждане К)
    • Увеличаване или намаляване на сексуалното желание
    • Главоболие, натиск вътре в черепа
    • Скачащо сърцебиене, болка в гърдите
    • Проблеми с храносмилателната система
    • Изтръпване или болка в ставите (особено на левия крак и стъпало)
    • Болка и блокиране на различни места, често пъти в гърба и шията (Много случаи на FMS са свързани с К)
    • Силни емоционални пристъпи, бърза промяна на настроението, от нищо не провокирани или прекомерни периоди на тъга, страх, гняв, депресия
    • Спонтанни звуци (включително смях и плач) – непреднамерени и неконтролируеми, като хълцане
    • Чуване вътрешен звук или звуци, класически описвани като флейта, барабан, водопад, птичо пеене, бръмчене на пчели, но който могат да звучат като рев, свирка, или оглушителен шум или като звън в ушите.
    • Ментална обърканост, затруднена концентрация
    • Променени състояния на съзнанието: повишено осъзнаване, спонтанни състояния на транс, мистични преживявания (ако е застрашена системата от човешките убеждения, може да доведе до пристъпи на психоза или самовъзвеличаване)
    • Топлина, странна активност и/или блажено усещания в главата, особено във фонтанелата.
    • Екстаз, блаженство и периоди на огромна радост, любов, мир и състрадание
    • Свръхестествен опит: екстрасензорни възприятия, преживявания извън тялото, спомени от минали животи, астрално пътуване, пряко виждане на аури и чакри, контакт с духовни водачи чрез вътрешни гласове, сънища и видения, поява на лечебна сила
    • Повишен интерес към творчеството.
    • Повишено разбиране и чувствителност: осъзнаване на собствената си същност, по-дълбоко разбиране на духовните истини, остро осъзнаване на околната среда (включително "вълните" от другите)
    • Опит на просветление: пряко Знание на по-широката реалност, трансцендентално осъзнание
 

Движение на Кундалини в тялото

От какво се нуждае Земята?

РЕЧНИК

Авалокитешвара (тиб.Ченрезиг) - мъжко медитационно божество, което въплъщава напълно просветленото състрадание.

барда (тиб.) - междинното състояние между смъртта и прераждането.

бинду (тиб) - виж капки.

блаженство - изключително .приятно усещане; във висшата йога тантра, висшето съзнание от ясна светлина изпитва голямо блаженство при съсредоточаването си вър­ху пустотата.

бодхисатва (санскр.) - човек, чиято духовна практика е насочена към постигане на просветление; който притежа­ва бодхичита на състраданието.

бодхичита (санскр.) - алтруистичният мотив на бод­хисатва, желанието да се получи просветление, за да се служи на другите; напълно отвореното и просветлено сър­це.

божествена гордост - силната убеденост, че е достиг­нато състояние на определено медитационно божество; виж създаващ етап.

буда (санскр.) - напълно просветлено същество; чо­век, който е премахнал всички заблуди, забулващи съзна­нието му, и е развил всички добри качества до съвършенс­тво; първата от трите скъпоценности на убежище.

Буда - виж Буда Шакямуни.

Буда Шакямуни (563 - 483 пр.н.е.) - четвъртият от хилядата буди - основател на настоящата световна ера; ро­ден принц в рода Шакя в Северна Индия, той преподал пъ­тя на сутра и тантра за освобождение и пълно просвет­ление; основател будизма.

енергиен вятър (санскр. прана) - съставна част на ваджра тялото; енергията, служеща за основа на различни­те груби и фини състояния на съзнанието.

Ваджрадхара (Дорже Чанг) - мъжко медитационно божество; формата, под която Буда Шакямуни разкрива ученията на тайната тантра.

Ваджрайогини (тиб. Дордже Налджорма-) - женско медитационно божество, свързано с Херука Чакрасамвара.

Ваджрасатва (тиб. Дордже Семпа) - мъжко медита­ционно божество; основна тантристка пречистваща прак­тика за премахване на пречките, създадени от отрицател­ната карма и нарушаването на обетите; сравни с предвари­телни практики.

ваджра тяло - системата от канали, енергийни вет­рове и капки, съществуваща в обикновеното физическо тя­ло на човека и активирана чрез практикуване на висша йо­га тантра, това води до пробуждане на изключително висше и блажено състояние на съзнанието (сравни с ясна светлина), способно да създаде проникващата мъдрост, ко­ято може да премахне всички заблуди.

вкопчване в егото (санскр. atmagraha) - невежото придържане към в схващането, че собствената личност, или "аз"-а, е постоянна, самостоятелно съществуваща и не­зависима от всички други явления.

визуализация - използването на творческо въобра­жение в медитацията, чрез което човек създава себе си като определено медитационно божество; въпреки използва­ния израз, визуализацията не се ограничава от виждането, а включва пълния творчески обхват на способностите на въ­ображението.

висша йога тантра (санскр. анутара нога тантра) -четвъртият и най-висш дял от тантристката практика, със­тоящ се от създаващия и заключителния етап, способен да доведе практикуващия до пълно просветление в един жи­вот.

вътрешен огън (тиб. туммо) - енергията, обитаваща чакрата в областта на пъпа, пробуждана през заключител­ния етап на висшата йога-тантра и използвана да въведе енергийните ветрове в централния канал; позната също ка­то вътрешна топлина или психична топлина.

гуру (санскр., тиб. лама) - духовният водач или учи­тел, човекът, който показва на ученика пътят към освобож­дението и просветлението; в тантра учителя се разглежда като неделима част от медитационното божество и трите скъпоценности на убежище.

гуру-йога (санскр.) - основна тантристка практика, при която гуру се отъждествява с буда, с медитационното божество и със същинската природа на собствения ни ум.

заблуда (санскр. клета) - замъгляване на истински чистата същност на ума; причиняващо страдание и неудов­летвореност; основна заблуда е невежеството, което по­ражда привързаността от желание, омразата, ревността и всички други заблуди.

заключителен етап - вторият от двата етапа на вис­шата йога тантра, през който се придобива контрол върху ваджра тялото чрез такива практики, като вътрешния огън.

дака (санскр.) - буквално "ходещ по небето", мъжко същество, което помага за пробуждане на блажената енер­гия в подготвения тантристки практикуващ.

дакини (санскр.) - буквално "ходеща по небето", жен­ско същество, което помага за пробуждане на блажената енергия в подготвения тантристки практикуващ.

Далай Лама - светският и духовен водач на Тибет, разпознат като човешкото въплъщение на Авалокитешва-ра, будата на състраданието; настоящият Далай Лама, Тен-зин Гяцо е роден през 1935г. и е 14-ти поред от тази при­емственост.

Дзонкапа (1357 - 1417) - основател на традицията Ге-луг в тибетския будизъм; възродител на много разклонения в сутра и тантра, както и на монашеската традиция в Ти­бет.

дхарма (санскр.) - духовни учения; буквално "това, което предпазва от страдание", втората от трите скъпоцен­ности на убежище.

дхармакая (санскр.) - виж тяло на истината.

идам (тиб.) - виж медитационно божество.

илюзорно тяло (санскр. маякая) - висша телесна форма, създавана чрез практиката от заключителния етап на висшата йога тантра.

йога (санскр.) - духовна дисциплина, с която човек се заема, за да достигне пълно единение на тяло и съзнание.

йога на божествата - тантристка практика за появя­ване под формата на медитационно божество в пречистена среда.

колело на енергията - виж чакра.

йога на пустотата - в будистката тантра практиката на разтваряне на всички обичайни форми в пустотата като предпоставка за появяването на пречистената форма на медитационното божество.

йоги (санскр.) - мъж, практикуващ йога; посветен^в тантра.

йогини (санскр.) - жена, практикуваща йога; посвете­на в тантра.

Калачакра - буквално "цикъл време"; мъжко медита­ционно божество от висшата йога тантра, чиято практика съдържа указания за медицината, астрономията, както и за пътя на просветлението.

канали (санскр. надн) - съставна част от ваджра тя­лото, през която протичат енергийните струи и капки.

капки (санскр. бинду) - съставна част на ваджра тя­лото, използвана при създаване на голямо блаженство; червените капки се получават от майката, а белите - от ба­щата при зачеването.

карма (санскр.) - действие; обединяване на причина и следствие, при което положителните действия носят щас­тие, а отрицателните - страдание.

категорично излизане - желанието да се изоставят страданията на самсара и техните причинители, като вмес­то тях се придобие покоя на нирвана или пълното просвет­ление на състоянието на буда; обикновено познато като от­ричане.

кая (санскр.) - виж трите тела на буда.

колесница (санскр. яна) - способът, чрез който прак­тикуващият е воден към своето духовно достижение; срав­ни със сутраяна и тантраяна.

кундалини (санскр.) - блажена енергия, спяща във физическото тяло, пробуждана чрез тантристката практика и използвана да създаде проникващо прозрение в истинс­ката същност на действителността.

лама (тиб.; санскр. гуру) - духовен водач и учител в будистките традиции на Тибет; виж гуру.

Мадхямика (санскр.) - средният път; система анали­зи, създадена от Нагарджуна, основана върху "Сутрите за Съвършенството на Мъдростта" от Шакямуни Буда, счи­тана за висше представяне на мъдростта на пустотата; виж среден път.

  мандала (санскр.) - кръгова диаграма, символ на ця­лата вселена; местопребиваването на медитационното божество, разбирана като проявление на мъдростта на това божество; фигуративно, личната заобикаляща среда на чо­век, разглеждана като отражение на състоянието на съзна­нието.

Манджушри - мъжко медитационно божество, въп-лъщаващо напълно просветлената мъдрост.

мантри (санскр) - буквално "защитата на ума"; срич­ки на санскрит, произнасяни във връзка с практиката на определено медитационно божество и въплъщаващи ка­чествата на това божество.

Марпа (1012 - 1096) - основател на традицията Капо в тибетския будизъм; прочут тантристки учител и прево­дач; ученик на Наропа и гуру на Миларепа.

махамудра (санскр.) - големият печат; задълбочена система медитации върху ума и крайната същност на дейс­твителността.

махасидха (санскр.) - постигнал висша реализация тантристки практикуващ.

медитация - процесът на пълно опознаване на бла­готворните състояния на ума, както чрез аналитично изс­ледване, така и чрез еднонасочено съсредоточаване.

медитационно божество (тиб. идам) - мъжка йли женска фигура, въплъщаваща определена страна от прос­ветленото изживяване, използвана в тантра като фокус за съсредоточаване и отъждествяване.

медитация на прозрението (санскр. внпашана) - изс­ледване и опознаване на действителния начин, по който съществуват нещата; използвана за развиване на мъдростта на пустотата.

междинно състояние - виж бардо.

Миларепа (1049 - 1123) - най-добрият ученик на Марпа, известен с усиленото си практикуване, посветеност на своя гуру, постигане на просветление и многобройните си песни за духовното осъществяване.

мъдрост (санскр. праджна) - правилното разбиране за нещата; по-специално, прозрението в пустотата: дейст­вителният начин, по който съществуват нещата; противо­отровата за невежество; символизирана от Манджушри.

Нагарджуна - индийски махасидха, който разяснил "Сутрите за Съвършенството на мъдростта" от Буда Шакя-муни и основал училището по философия на Мадхямика.

нади - виж канали.

Наланда - Северноиндийски монашески университет; един от основните извори на тантристката приемственост, разпространила се до Тибет и Монголия.

намиране на убежище - насочване на съзнанието към истинската защита от страданията на самсара; в бу­дизма това включва доверяване на трите скъпоценности -буда, дхарма и сангха.

Наропа - индийски махасидха от 11 -ти век, който предал много задълбочени тантристки традиции, включи­телно тези на Херука Чакрасамвара и Ваджрайогини; уче­ник на Тилопа и гуру на Марпа.

невежество (санскр. авидя) - погрешното вярване в независимото, самостоятелно съществуване на нещата; заблудата, която е коренът на самсара и източник на всяко страдание, унищожавана от мъдростта на пустотата.

нераздвоена мъдрост - разбирането за действителния начин, по който съществуват нещата, освободено от разд­воени схващания; използвано често като синоним за мъд­ростта на пустотата.

нирвана (санскр.) - състоянието на пълно освобожда­ване от самсара; целта на практикуващия, търсещ своето спасение от страданието; "низша нирвана" се отнася до то­ва състояние на самоосвобождаване, докато "висша нирва­на" се отнася до върховното постигане на пълно просвет­ление от постигналия състояние на буда човек.

нирманакая (санскр.) виж тяло на проявлението.

обитаващо съзнание, постоянен ум - най-висшето съзнание, обитаващ сърдечната чакра, което преминава от живот в живот, поддържано от най-висшия енергиен вятър.

освобождение - виж нирвана.

отричане - виж категорично излизане.

Панчен Лама (1570 - 1662) - първият Панчен Лама, който е бил гуру на петия Дал ай Лама, е авторът на много учения върху сутра и тантра, включително "Припошепие за духовния учител" и текста върху махамудра "Главният път на победителите".

посвещаване - виж упълномощаване.

постепенен път (тиб. ламрим) - представяне на уче­нията на Буда Шакямуни във форма, подходяща за обуче­ние на ученика стъпка по стъпка.

прана (санскр.) - виж енергийни ветрове.

предварителни практики (тиб. ньоидро ) - медита­ции, предназначени да премахнат пречките и натрупат в запас енергия от заслуга, така че ученикът да успее в прак­тикуването на тантра.

прераждане - навлизането на съзнанието в ново със­тояние на съществуване след смъртта и в някой случай след междинното състояние; целта на тантристките прак­тики е да освободи този процес от контрола на заблудите.

пробуждащо просветление - състояние на просвет­лено същество, събудило се от съня на невежеството.

просветление (санскр. бодхи) - пълно пробуждане; състояние на буда; крайната цел на будистката практика, достижима, когато всички ограничения са премахнати от съзнанието и всички положителни качества са развити; състояние, характеризиращо се с безкрайно състрадание, умение и мъдрост.

пустота (санскр. шунята) - отсъствие на всички пог­решни идеи за съществуването на нещата; по-конкретно: липса на явни, независими, самостоятелно съществуващи явления.

раздвоен възглед - погрешен възглед, характерен за непросветленото съзнание, според който всички неща се възприемат погрешно като конкретно, самостоятелно съ­ществуващи; появяването на даден обект се смесва с пог­решната представа за нездвисимото самостоятелно същес­твуване, което води до следващи раздвоени възгледи, зася­гащи субекта и обекта, мен и другите, това и онова и др.

садхана (санскр.) - метод за осъществяване; посте­пенни указания за практикуване на медитациите, свързани с определено медитационно божество.

сапгха (санскр.) - духовна общност; третата от трите скъпоценности на убежище.

самадхи (санскр.) - състояние на дълбоко потъване в медитациите; еднонасочено съсредоточаване върху истин­ската същност на нещата, свободно от несвързани мисли и раздвоени схващания.

самбхогакая (санскр.) - виж тяло на насладата.

самостоятелно съществуване - погрешното схваща­не, че нещата съществуват независимо, сами за себе си, вместо да зависят от причини, условия, страни и преписва­не на понятия; мъдростта на празнотата е разбирането, че всички неща са лишени или празни дори и от един-единствен самостоятелно съществуващ атом.

самсара (санскр.) - циклично съществуване; повта­рящият се цикъл на смърт и прераждане под властта на не­вежеството и изпълнен със страдание.

себелюбие - егоцентричното схващане да се счита собственото щастие за по-важно от това, на всеки друг; главната пречка за преодоляване при развиване на бодхи-чита.

семе-сричка - в тантристките визуализации, санск-ритска сричка, възникваща от пустотата, от която на свой ред възниква медитационното божество.

смърт - отделяне на ума от тялото в края на живота.

спокойствие - еднакво отношение към всички, разви­то чрез преодоляване на навика да се разделят другите на приятел, враг или непознат; необходимата основа за разви­ване на състрадателната бодхичита мотивация.

средният път - възгледът, че всички явления са зави­сими, представен в "Сутрите за Съвършенството на мъд­ростта" от Буда Шакямуни и разяснен от Нагарджуна, чрез който се избягват погрешните крайности на самостоятел­ното съществуване и несъществуване, увековечаването и нихилизма; виж Мадхямика.

сутра (санскр,) - проповеди на Буда Шакямуни; пред-тантристкия дял на будистките учения, наблягащ на разви­тието на бодхичита и практиките на шестте съвършенства, щедрост, дисциплина, търпение, усилие, съсредоточаване и мъдрост.

Сутрите ш Съвършенството па мъдростта (санскр. Прад.ж-пяпарамитасутра) • тези учения на Буда Шакямуни, в които са изложени мъдростта на пустотата и пътят на бодхисатва.

сутраяпа (санскр.) - предтантристкото средство на будизма, водещо до постигане на пълно просветление през три безкрайни аеона (космически периода) чрез практику­ване на шестте съвършенства; затова се нарича също сред­ство на съвършенството, (санскр. парамитаяна)

създаващ етап - първият от двата етапа на висшата йога тантра, през който се развива ясната форма и божес­твената гордост на избраното медитационното божество.

съсредоточаване - способността да се насочи съзна­нието към избрания обект на медитация и да се задържи там.

състояние на буда - виж просветление.

състрадание (санскр. каруна) - желанието, всички същества да се освободят от душевните и физически страдания; предпоставка за развитието на бодхичита, символи-зирано от Авалокитешвара.

Тилопа - махасидха от 10-ти век и гуру на Наропа; предтеча на много приемници на ученията на тайната мантра.

тайна мантра - тантристките учения на будизма; сравни с тантраяна.

тантра (санскр.) - буквално "нишка" или "непрекъснатост"; текстовете на будистките учения за тай­ната мантра; често използвано в смисъл на самите учения.

тантраяна (санскр.) - средството на будизма след сутра, способно да доведе до постигане на пълно просвет­ление в един живот, затова се нарича още светкавичната колесница; ваджраяна, мантраяна.

тантристки учител - гуру, квалифициран да дава упълномощаване и да води учениците по тантристкия път към просветлението.

Тара (тиб.) - женско медитационно божество, въплъ-щаващо добродетелното поведение на просветлените съ­щества; счита се за майка на всички буди от миналото, нас­тоящето и бъдещето.

трите основни аспекта на пътя - същностните уче­ния за пътя към просветлението според сутра; сравни с категорично излизане, бодхичита и пустота.

трите скъпоценности на убежище - буда, дхарма и сангха.

трите тела на буда (санскр. три кая) - незамъгленото съзнание (дхармакая), явяването пред високо реализирани бодхисатви (самбхогакая) и явяването пред обикновените същества (нирманакая); сравни с тяло на истината, на нас­ладата и проявлението.

туммо (тиб.) - виж вътрешен огън.

тяло на насладата (санскр. самбхогакая) - форма, под която се появява просветленото съзнание, за да служи на високо реализираните бодхисатви; сравни с трите тела на буда.

тяло на истината (санскр. дхармакая) - съзнанието на напълно просветленото същество, освободено от всички помрачения, оставащо потънало в медитацията на пряко възприемане на празнотата и едновременното .съзнаване на всички явления; сравни с трите тела на буда.

тяло на проявлението (нирманакая) - форма, под ко­ято се появява просветленото съзнание, за да служи на обикновените" същества; сравни с трите тела на буда.

упълномощаване (тиб. ванг) - предаване, получено от тантристки учител, което позволява на ученика да се за­еме с практиките на определено медитационно божество; познато също като посвещение.

хата-йога (санскр.) - физически упражнения, пред­назначени да направят тялото по-гъвкаво, с което спомагат за премахване на пречките пред правилния поток на енер­гийните ветрове; използват се в определени практики, свързани с ваджра тялото.

Херука Чакрасамвара - мъжко медитационно бо­жество от висшата йога-тантра.

циклично съществуване - виж самсара.

централен канал (санскр. авадхути, шушумна) глав­ния енергиен канал на ваджра тялото, визуализиран като куха тръба от светлина, разположена пред гръбнака.

цялостност - съзнанието, при което всички ограни­чения за пълното развиване и изразяване на скритите спо­собности на човек са премахнати, нетрадиционен синоним на Лама Йеше за просветлението, или състоянието на буда.

чиста земя - съществуващо извън самсара състояние, при което всички условия благоприятстват пълното прос­ветление.

чакра (санскр.) - колело от енергия; фокусна точка по протежение на централния канал, върху която се съсредо­точава вниманието, особено през заключителния период от висшата йога тантра.

четирите благородни истини - темата на първата проповед, или сутра, на Буда Шакямуни; а именно: (1) страданието, (2) причината за страданието, (3) прекратява­не на страданието и (4) пътят към това прекратяване.

четирите степени ни тантра - разделянето на тан­тра на крия (действие), нария (представяне), йога, и ану-тара йога (висша йога).

Шестте йоги на Наропа - учения, занимаващи се предимно с практиките от заключителния етап на висшата йога-тантра.

шупята (санскр.) - виж пустота.

ясна светлина - най-висшето състояние на съзнание­то, постигнато, когато всички енергийни ветрове са се раз­творили в централния канал, както се случва по време на

смърт   и   през   заключителния   етап   на   висшата   йога-тантра.

ясна форма, ясно проявление - визуализиране на самия себе си и на заобикалящата среда в пречистената форма на медитационно божество и мандала; виж създа­ващ етап.