Йогите
различават три вида дишане: долно (коремно или диафрагмално), средно (ребрено)
и горно (ключично). Пълното дишане комбинира трите вида.
Коремно дишане:
Това е
дишането на по-голямата част от мъжете. При вдишването диафрагмата се спуска, а
коремът се издува. От трите вида дишане в покой коремното осигурява най-голям
дихателен обем въздух. При този вид дишане основата на белите дробове — долната
и средната им част, се напълва с въздух. Ритмичното спадане на диафрагмата упражнява
лек и постоянен натиск върху коремните органи.
Ребрено дишане:
Изпълнява се чрез повдигане на ребрата. Гръдният кош се разширява. При това
дишане се изпълва средната част на белите дробове. Проникването на въздух е
по-малко, отколкото при коремното дишане. Това е т. нар.
"атлетическо" дишане. Съчетано с коремното, това дишане води до
задоволително вентилиране на белите дробове.
Ключично дишане:
При него се повдигат ключиците, като само горната част на дробовете (върховете)
се изпълват с въздух. Това е най-непълноценното дишане от трите вида — то
изисква най-голямо усилие и допринася най-малка полза. Обикновено това дишане е
"привилегия" на жените.
Пълно дишане. Това дишане включва трите вида, които се обединяват. Започва се с
коремното (долното) и се завършва с ключичното (горното) дишане. През време на
това комбинирано дишане нито една част от белите дробове не остава неизпълнена
с въздух.
Преди да пристъпим към упражняване на пълното дишане, трябва да посочим
няколко основни правила:
Трябва да се диша винаги през носа (вдишване и издишване).
Преди вдишването е необходимо да се направи възможно най-пълно издишване.
Концентрацията трябва да бъде изцяло върху дихателния процес, като мисълта се
насочва по пътя на влизащия и излизащия въздушен поток.
Необходимо е да се раздвижат (разработят) предварително дихателните мускули
(коремни, гръдни, ключични) и най-вече диафрагмата, която е главният двигател
при дишането. Това е крайно необходимо, за да се научим да контролираме
дишането. Ето защо уроците по Пранаяма започват винаги с контрол над
диафрагмата и дихателните мускули.
Нека да разгледаме отначало практическото изпълнение на трите съставни елемента
на пълното дишане (коремно, ребрено и ключично):
1. Изпълнение на коремно (долно) дишане:
Сядаме изправени (главата, шията и гърбът са в една линия) на пода в турски
седеж (краката са кръстосани) или в една от йогийските пози за Пранаяма. Може
също да седнем на стол, да стоим прави или да легнем по гръб на пода. Мисълта
насочваме към пъпа. Преди да вдишаме, издишваме въздуха от дробовете, при
което коремът се прибира навътре (диафрагмата се изкачва нагоре). След това
вдишваме бавно през носа, при което коремът се издува (диафрагмата се спуска),
без да повдигаме гръдния кош и раменете. Долната част от белите дробове се
изпълва с въздух. Когато отново издишаме, коремът се прибира плътно навътре, а
диафрагмата се издига, изтласквайки въздуха от дробовете през носа. Характерно
за този вид дишане е, че при него участвува само диафрагмата, докато ребрата и
междуребрените мускули остават неподвижни. За по-лесно и по-бързо усвояване на
този вид дишане се препоръчва дланите да се поставят върху корема, за да се
следи осезаемо свиването и издуването на коремната стена.
2. Изпълнение на ребрено (средно) дишане:
Сядаме изправени или в друга поза (както при предишното изпълнение). Мисълта
насочваме към ребрата (от двете страни). Диафраг-мата трябва да е неподвижна.
Не бива да позволяваме на корема да се разширява, тъй като в този случай ще
имаме коремно дишане. Издишваме през носа, свивайки ребрата, след което
вдишваме дълбоко и продължително, като гръдният кош се разширява. При този вид
дишане се изпълва с въздух само средната част на белите дробове, като коремът
и раменете остават относително неподвижни. За по-лесно усвояване на средното
дишане отначало е добре да се поставят дланите от двете страни върху гръдния
кош, за да се следи свиването и разширяването му.
3.Изпълнение на ключично (горно) дишане:
Сядаме изправени или в някоя друга поза. Мисълта насочваме към ключиците и
раменете (горната част на белите дробове). След като издишаме, вдишваме бавно
през носа, повдигайки ключиците и раменете, като въздухът пълни само върховете
на дробовете. При издишване раменете се снишават бавно. Препоръчва се, докато
се привикне с горното дишане, да се поставят двете длани върху ключиците, за
да може да се следи повдигането и снишаването на ключиците и раменете.
Изпълнение на пълно дишане. Различават се четири фази. Издишваме "до
дъно" (I фаза). Издуваме корема, "спускаме" бавно диафрагма-та и
оставяме да влезе въздух в дробовете. Когато долните части на белите дробове се
изпълнят с въздух (II фаза), разширяваме гръдния кош (ребрата) — без насилване
(III фаза), след което завършваме пълненето на белите дробове с въздух,
повдигайки ключиците и раменете (IV фаза). По време на вдишването въздухът
трябва да влиза постепенно, без прекъсване, на постоянна струя. Не трябва да
се чува никакъв шум.
Много е важно да се научим да дишаме тихо. Издишването става по реда на
вдишването — чрез свиване на корема изтласкваме въздуха от долната част на
дробовете, чрез свиване на ребрата — от средната им част, а чрез снишаване на
ключиците — от горната част на дробовете. Това трябва да стане бавно, без
прекъсване и без насилване. В края на издишването коремът се прибира силно
навътре. След това започваме отново да вдишваме. Може да продължим упражнението
толкова пъти, колкото желаем, при което не трябва да чувстваме никакво
неудобство или умора.
Как обаче да усвоим на практика пълното дишане? Отначало трябва да разделим и
усвоим отделните му фази, преди да сме ги обединили в общо, свободно и
хармонично вълнообразно движение.
Първо трябва да се упражнява коремното дишане. Необходимо е да се научим да
дишаме с диафрагмата по удобен, свободен и естествен начин. Препоръчително е да
се упражняваме легнали по гръб, тъй като при тази поза е по-лесно да се
отпусне коремната мускулатура. По-късно ще можем да дишаме с диафрагмата при
всички положения, дори вървейки или тичайки. Добре е да се изпълнява
упражнението върху твърда опора — най-добре върху пода. Желателно е по време на
упражнението да се затварят (полузатварят) очите, за да се концентрираме
по-добре.
Преди да пристъпите към упражнението, издишайте няколко пъти докрай, като
въздъхнете няколко пъти, а в края на въздишката върнете малко корема навътре,
свивайки коремните мускули, или (ако сте сами в стаята) като произнасяте
"ом", което задължава да се издиша бавно, "до дъно", и тъй
като звукът трябва да бъде равномерен, ви позволява да дозирате количеството
въздух. Докато произнасяте "ооомммм" продължително и силно (с
вибриране на "ммм"), концентрирайте вниманието върху корема (пъпа).
След няколко продължителни, бавни и дълбоки издишвания автоматически се
появява стремеж да вдишате дълбоко и коремно. Вдишвате до положение да участва
само коремът, след което издишвате. След като сте изпразнили дробовете докрай
и сте задържали дишането няколко секунди, ще усетите, че вдишването иска да
започне от само себе си. Отпуснете корема и го оставете да действа сам. Ще
почувствате, че въздухът навлиза без усилие и докато той изпълва белите
дробове, коремът се издува вследствие на спадането на диафрагмата. Вдишването
чрез издуване на корема ще бъде бавно, дълбоко, удобно и ще се уверите в това,
вдишвайки тихо, без никакъв шум. Коремът трябва да се повдига бавно, като
топка, която се надува, докато коремните мускули остават отпуснати. Ако
желаете да контролирате движението, може да поставите ръката си върху корема
(близо до пъпа) и да следите разширяването му. През това време ребрата са
неподвижни.За да се убедите в това, може да поставите другата си ръка встрани
от ребрата и ще установите, че коремното дишане е отделно от гръдното
(ребреното). По време на вдишването трябва да участвате съзнателно в това, което
става в гръдния кош. Не трябва да забравяте, че се вдишва и издишва само през
носа.
След като сте усвоили коремното дишане, което е фактически най-важното и
най-ефективното от трите вида, може да пристъпите към упражняване на пълното
дишане.
За да усвоите пълното йогийско дишане, за препоръчване е да легнете по гръб
(може седнали или прави), след което започвате да дишате съгласно посочения
по-горе ред. Издишайте "до дъно", започнете да вдишвате бавно и дълбоко
с корема и когато почувствате, че той не може да се издува повече, разширете
гръдния кош (ребрата), за да навлезе още въздух в белите дробове. Когато
ребрата са разтворени до максимум, повдигнете ключиците, за да поемете още
малко въздух.
За да улесним усвояването на упражнението, добре е да имаме представа за
устройството на белите дробове, макар и най-елементарна. Когато вдишваме,
въздухът преминава през носа, фаринкса и ларинкса и навлиза в трахеята, която
се разделя на два броиха — ляв и десен. Навлизайки в белите дробове, десният
бронх дава три клона, а левият — два, които по-нататък се разделят дървовидно
на все по-малки разклонения, наречени бронхиоли. Когато бронхиолите достигнат
широчина 0.3-0.4 мм, се наричат терминални бронхиоли. Един терминален бронхиол
се разклонява на 4-5 респираторни бронхиола. Рес-пираторният бронхиол дава 5-6
хода, всеки от които от своя страна дава 3-6 разклонения, наречени алвеоларни
торбички, които са осеяни с белодробни мехурчета — алвеоли. Всяка от тези
алвеоларни торбички се пълни с въздух, чийто кислород през стените им
преминава в белодробните капиляри. Така кръвта поема кислорода, а отделя
въглеродния двуокис, получен в резултат на обмяната на веществата. През
алвеоларната стена въглеродният двуокис преминава във въздуха, намиращ се в
алвеолите. Този вече "нечист" въздух трябва да бъде изтласкан, за да
напълни алвеолите с "пресен" въздух. Ето защо трябва да издишваме
продължително, бавно и "до дъно". Повторното вдишване трябва да се изпълнява
леко и удобно, без да се надуваме като балон. Избягвайте да напрягате
мускулите на ръцете, лицето и шията, особено при последната фаза на дишането (с
ключиците). Трите степени на вдишването трябва да се изпълняват слети, като
непрекъснато вълнообразно движение, оставайки при това напълно разпознаваеми от
външния наблюдател.
Усвояването на това най-важно йогийско дишане се постига с редовна всекидневна
практика. В началото не трябва да се безпокоите, че не успявате в овладяването
му. Не обръщайте внимание на отделните фази, а се стремете да поемете
максимално количество въздух в дробовете. Издишвайте "до дъно" и
вдишвайте през двете ноздри бавно, докато изпитвате чувство на изпълване
докрай на белите дробове. Правете това няколко пъти на ден — винаги когато
имате възможност. Едновременно с това упражнявайте раздвижването на мускулите
на коремната преса (следователно и на диафраг-мата), на гръдния кош, на
раменете (ключиците), като опитвате отделните фази на пълното дишане. Така
продължавайте всеки ден с неотстъпно постоянство и усърдие. Един ден се
опитайте да "сглобите" отделните елементи и да ги превърнете в
непрекъснато и плавно движение. Това ще бъде вашият личен успех — ще се научите
да дишате по йогийски.
След като изминат няколко седмици от деня, в който сте се убедили, че дишате
пълно, съчетавайки (макар и не съвсем сполучливо) трите вида дишане, ще трябва
да обърнете съществено внимание върху контрола на мускулите на коремната
преса, защото трите фази на пълното йогийско дишане не могат да се изпълняват
отлично, ако не осъществявате постоянен контрол върху коремната преса.
Коремното (ди-афрагмалното) дишане с контролирана коремна преса позволява на
йогите да изменят волево налягането в корема и в гръдния кош. По време на
вдишването йогите максимално отпускат коремните мускули, а при издишването ги
напрягат.